Ръководството на Национална олимпийска академия стига до идеята за създаване на малки структури за подготовка на специалисти, които целогодишно, да бъдат гръбнака на олимпийските просветители и дейци в НОА. Благодарение на това НОА през 1985 г., поставя началото на създаване на постоянни олимпийски просветно – образователни структури – Олимпийските клубове.
Тази стратегия е основана на обстоятелството, че дейността и ръководството на НОА са предоставени изцяло в рамките на ВИФ и неговите специализирани кадри – проф. Наталия Петрова – председател на НОА, Васил Гиргинов, Лозан Митев, Румяна Бойчева – членове на Съвета на НОА.
Олимпийският клуб на ВИФ фактически създава първите кадри на НОА, които остават и до днес сътрудници на Академията и благодарение, на които се създават останалите Олимпийски клубове в страната- Благоевград, Троян, София, Брезник, Сливен, Пазарджик, Варна, Бургас, Перник, Босилеград, Свищов, Кюстендил, Казанлък. Радомир, 35 СЕУ „Добри Войников“, 55 СУ „Петко Каравелов“, Железница. Олимпийските клубове работят като автономни културно – просветни организации, развиващи доброволно и съобразно местните условия собствени програми за олимпийско възпитание. От 1995 г. олимпийските клубове преминават постепенно към координирани програми и сътрудничество, което се изразява в провеждането на съгласувани общи инициативи, обмен на информация, провеждане на лектории пътуващи из страната и др. Благодарение на тази дейност, сесиите на НОА придобиват и едно ново измерение свързано с постепенно разширяване на програмата с увеличаване тежестта на представянето на инициативите организирани от клубовете в страната през годината. Така се постига и първоначалната идея в Сесиите на НОА да се провежда теоретическа подготовка и просвета съвместно с представяне и обсъждане на опита и изявите на отделните участници в олимпийската академия.
гл. ас. Емилия Витанова, преподавател по ИФВС към НСА
