Ако всеки един град имаше душа и сърце, то тогава село Извор щеше да е сърцето на Босилеград.Някогашен център на Босилеградско околие, днес село, като повечето в Босилеградската община, руини, паднали къщи почти без хора. Има обаче нещо в с. Извор, което няма по другите места – едно Килийно училище най-старото в Босилеград, пред разпад, но стои за да освидетелства порива на тогавашните благородни хора за просветление.До него се издига най-голямата черква в Босилеград – Света Троица – уникален архитектурен шедьовър, но и той страда от болестта на килийното училище – пълна занемареност.Какво обаче има Босилеград? Деца, които са толкова любознателни и талантливи, че дори и падналите паметници стоят весело пред тях.На много от въпросите отговорите знаем, но все се надяваме , че няма да допуснем тези културни паметници да рухнат. Не заради нас, а заради тях, заради бъдещето ни…
На нас, обикновените граждани на Босилеград ни остава да пазим и килийното училище, и черквата в село Извор от забрава, като най-напред осъзнаем, че мястото, където трябва да отбележим 24 май е точно там пред двата паметника и не нужно мили родители някой да ни организира, ще го направим сами за нас и за наше деца с по едно стихче, както направиха участниците на ваканцията.
Поклон пред Вас деца, обичаме ви и ви се възхищаваме!!!