Слово от проф. Лозан Митев, председател на НОА на БОК
17 май 2024 година ДЕН НА БЪЛГАРСКИЯТ СПОРТ
Уважаеми колеги,
Днес отбелязваме Деня на Българския спорт , на който нашата спортна общественост празнува своя достоен принос за развитието на нашето общество допринасяйки за възпитанието на младото поколение и прослава на нашето Отечество.
Днешния празник има особена символика, защото той се посвещава на 130 годишнината от пристигането на Швейцарските учители по гимнастика – Първоапостолите на спорта в България в чиято чест 17 май е определен за Ден на Българския спорт.
Днешният ден – Денят на Българския спорт, изисква отново да изтъкнем най-значимото в неговата символика, защо и какво празнуваме, какво е посланието и смисъла на този Празник за съвременното поколение спортисти, деятели и институции, какви ценности и принципи носи като послание и енергия за бъдещето?
Въпроси, които всеки спортен специалист би трябвало да има способността да разяснява, просветлява и утвърждава в обществото, за да може то: – обществото, да осъзнае и прояви разбиране, уважение и признание към спортната култура и възпитание на младото поколение, което е всъщност мисията на този празник?
За да отговоря на въпроса, противно на историзма, в който разказът започва със самото начало, бих желал най-напред да се върнем в далечната 1931, когато на 3 февруари Народното събрание на България приема един необичаен за нашия парламент закон – Закон за възнаграждение с народна пенсия на бившите учители Жак Фардел, Даниел Бланшу и Алоис Бюнтер
Както посочват протоколите от заседанието –този закон се приема с акламация и с пълно единодушие, което е изключително рядко за цялата история на Парламента.
Това показва, че всички депутати са познавали, уважавали и ценили „Огромния ПРИНОС на Швейцарските учители за възпитанието на Българската младеж, развитието на телесното възпитание, култура и защита на нашето Отечество за Българското общество“, както е формулирано в мотивировката на закона.
И така: Алоис Бюнтер, Жак Фардел и Даниел Бланшу получават най-висшата народна пенсия, с която са удостоявани поборниците от Национално-освободителното движение и воините на Българското опълчение, а специална помощ се определя за сина на Луи Айер – Марсел – чиито баща и сестра Полин загиват като доброволци по време на Първата световна война.
Този държавнически акт от 1931 г. разкрива, че тогавашния обществен и политически елит в България, има възпитанието, културата, достойнството и честта да признае и оцени Делото на Швейцарските учители поставили нова епоха в нашата телесна култура като национален принос, оформяйки нейния достоен самостоятелен и същевременно Европейски облик.
Именно това е най-неоспоримото основание да се оцени по достойнство решението на ДАМС през 2007 г. да обяви 17 май за Ден на Българския спорт – пристигането на Швейцарските учители по гимнастика през 1894 г. Символ свързан с делото и живота на Швейцарските учители.
Но, ако Делото на Швейцарските учители по гимнастика, е било всепознато, прието и оценено по толкова достоен начин от Българската държава и народ преди близо един век, е че през 2007 г. то получи институционално признание, трябва да се каже, че символиката, смисъла и посланията на този празник днес все остават непознати не само за обществото, но и значителна част от спортната общественост.
Правдата налага да признаем, че това незнание и неразбиране се дължи на няколко важни обстоятелства, които засягат нашето минало и настояще културно битие.
На първо място, трябва да посочим насилственото изкореняване на всичко свързано с Швейцарските учители и въобще с т.н буржоазен спорт след 1944 г. прилагано с инструментите на комунистическия тип държавно управление, който разкъса културните, исторически и морални връзки на спортното ни движение с неговите корени поставени от Швейцарските учители.
Последиците от този период осакатиха или унищожиха историческите, емоционална, морална и ценностна приемственост между поколенията останали и до днес без ясно съзнание за произхода и същността на Българския спорт, без ясна представя за мащаба на идеите, педагогическото новаторство, гражданското достойнство, морал и обич към нашия народ на тези десет достойни мъже на Швейцария, които го създадоха и на няколко поколения техни възпитаници.
Не по-малка преграда за усилията, които се положиха повече от 30 години за възраждане на идеите, опита и примера на нашите Първоучители в областта на физическото възпитание и спорта, се коренят в особеностите на културната дейност, политика и интереси на съвременните спортни организации, които под натиска на тоталната комерсиализация и сляпо следване на чужди маниери и влияния, нямат ресурси, експертиза и мотивация за подобен тип „незначителни“ дейности неносещи необходимите коефициенти за добиване на финансиране, привилегии и облаги – основата на комерсионалната религия.
Също така, в съвременния дигитално-информационен свят, свързан с:
Изменението на функциите на медиите – от средство за изграждане на възпитание, образование и култура, – в средство за забавление, за формиране на манипулирано съзнание и поведение,
С поглъщането и направляването на младежкото съзнание в социални мрежи и дейности налагащи хедонизма, насилието и социалната самота,
Се създава психо-социална среда, която не само се противопоставя на автентичните ценности на спортната култура, но е и много агресивен и провокативен конкурент на образователната система и семейното възпитание – обстановка, в която историческото съзнание и ценности вече не са на мода.
Не може да не се изтъкне и още нещо -, че дори и в градовете, в които са творили Швейцарските учители, с изключение на град Лом и съвсем наскоро в Кюстендил, общинските културни политики не познават, не ценят и не развиват програми и дейности, с които да разширят своя исторически и културен облик, с което да направят съпричастни своите граждани с непреходните идеи и с моралния пример на своите съграждани Швейцарските учители – имам предвид Казанлък, Габрово, Варна, Русе, Силистра и дори София с изключение на инициативата на кмета на Район Студентски за увековечаване имената на Жак Фардел и Даниел Бланшу в две нови улици на нашия град.
Но Факта, че имената на Луи Айер и Шарл Шампо са непознати на гражданите, които живеят на тези две улици в София, както и на голяма част от спортните дейци, е достатъчно показателен за действителното положение на нещата.
И, разбира се, най-болното ни място – Образователната система и дългът на учителите по физическо възпитание и спорт, които са фактическите наследници на нашите първоучители, които имат отговорността и дълга да пазят и разпространяват както техните непреходни идеи, така и да спазват техните морални и граждански завети и принципи в своята педагогическа работа.
Естествено – Швейцарските учители, като част от нашата история и култура, не са ученическа тема за преподаване в учебен час. Те са предмет на лична педагогическа самоподготовка, познания, ерудиция и професионално нравствен ориентир за учителя по физическо възпитание – така, както Швейцарските учители бяха мерило и образец, към който се стремеше да достигне всеки учител в нашето Отечество до 1944 г.
А днес, нашият учител не само не ги познава, но и няма заместител на техния благороден пример, на този изключително важен ресурс на морална и педагогическа енергия, която му е нужна за да опазва и утвърждава авторитета на физическото възпитание и спорта, да го превръща ценност и любов в сърцата на своите ученици.
Идеите, примерът и заветите на Швейцарските учители, които осмислят и оправдават посвещението на Деня на спорта в тяхна чест, се свързват с няколко важни обстоятелства, които е много важно да бъдат осъзнати от ръководителите и обществените дейци, от педагозите и треньорите в областта на телесното възпитание и спорта за да утвърдят авторитета и социалната значимост на нашата хуманна и педагогическа мисия.
На първо място е от особено важно значение да се изтъкне дълбочината и обхвата на идеите и ценностите, които проповядват Швейцарските учители като педагози и като достойни граждани в едно Европейско общество. Тяхната ценностна система ярко отразява постиженията на Швейцарската култура и традиции, които в онези времена напълно хармонират с въжделенията на нашата интелигенция – Става дума за посвещението на гражданина и педагога в изграждането на младото поколение съобразно принципите заложени в постулатите на Песталоци и Жан Жак Русо, чиято главната ценност и смисъл е изграждане на достойна и хармонично развита личност в едно справедливо и солидарно общество развиващо се на основата на творческата инициатива и морал.
В този смисъл, много важно е да осъзнаем, че тези ценности в действителност представляват най-пълната формулировка на идеалите и ценностите, които Пиер дьо Кубертен обяви в Париж през същата 1894 г. в Сорбоната, обединявайки спортните дейци споделящи тези философско-морални принципи в спорта. Тези принципи, които днес наричаме Олимпийска идея и които днес се явяват спасителни не само за Олимпийското движение, за спорта като цяло, но и за съдбата на човешката цивилизация в този опасен свят на омраза и противопоставяне.
Второто значение на Швейцарските учители в изграждането на Българската телесна култура, е че ни предпазиха от господстващата в Европа доктрина за национална ограниченост, схоластика и консерватизъм в използването на методи, средства, съдържание и форми на учебния процес и тренировъчната дейност във физическото възпитание и спорта. Швейцарските учители имаха свободата да експериментират смесването и съчетанието на разумните елементи от всички системи в една цялост, която те нарекоха Юнашка система, придавайки й национална форма и характер. Един модел на всеобхватна и цялостна подготовка и обучение на личността, който е в съответствие с Древногръцката класика и съвременната Олимпийска идея.
Още по-значим е техния принос в утвърждаването на разбирането и политиката, че за да има устойчивост и бъдеще на тяхното дело и усилия, нашето общество трябва да приеме обвързването на физическото възпитание в образователната система, създадената от тях мрежа от дружества от универсален тип развиващи всички видове спортове и утвърждаващи гражданското начало на спорта – така, както това е типично за цяла Европа.
Важно е да се подчертае, че именно Юнашкия модел, създаден от Швейцарските учители, по-късно стана основа и принцип в развитието на спортните клубове като универсални спортни организации между първата и втора световна война и Дружествата за физическа култура и спорт във втората половина на 20 век.
Третият значим принос на Швейцарските учители е свързан с тяхното гражданско поведение и личностен пример като педагози, организатори, ръководители, културни дейци и общественици обвързали своя живот със съдбините на второто си Отечество – България. В това отношение все още се говори само за героизма на Луи Айер, който заслужено се радва на огромна симпатия сред нашето общество, но не по-малко значим морален пример за всеотдайна граничеща със саможертва служба на България имат и Алоис Бюнтер и Жак Фардел и Даниел Бланшу. Именно техния пример на скромно, дейно и просветено родолюбие най-ярко изпъква на фона на нездравите тенденции на татуировъчното патриотарство и унизителното раболепие на коленопреклонност пред чужди държави, моди и влияния.
И накрая бих желал да откроя още нещо съдбовно важно с непреходното значение за Българската спортна култура – дело на Швейцарските учители: – тяхната роля, инициатива и съучастие в основаване и развитие на Българската теоретико-методическа школа за институционалната подготовка на специалисти в областта на физическото възпитание и спорта. Поставяйки началото на Педагогическите курсове – първообраза на НСА „Васил Левски“ през 1900 г., още от тогава те неколкократно изтъкват, че без собствена теоретическа школа, познание и подготовка на специалисти – няма национална система и трайно развитие на собствена телесна култура.
Разработвайки първата програма и провеждайки на практика подготовката на учители и ръководители на дружества от 1900 до 1928 г. Швейцарските учители фактически поставят непоклатимите темели на модела на универсална подготовка на спортния специалист, на неговия облик и качества, които и до днес са едно от най-големите достойнства и ценности на Национална спортна академия „Васил Левски“. Модел, който доказа своето преимущество в изпитанията на времето и превърнал Академията в елитен спортен университет на Европа и света.
Ето защо, когато търсим обяснение за успеха и значението на тяхното дело, ние представяме една особена духовност и култура създадена, споделена и утвърдена по един благороден начин със силата на словото, делото и личния пример на малцината Швейцарски учители. С тяхното знание, морал и творчество те успяха да обогатят нашия народ с една от ценните придобивки на съвременната цивилизация – телесната култура.
Това са ценности и достижения, без които оставаме слепи и лесно уязвими от ерозията на противоречивите съвременни процеси и тенденции в спорта и обществото, които лесно водят до подмяна и извращения в социално-културната и педагогическа мисия на спорта като съставка на хуманния тип общество.
Именно за това, днешния ден Деня на Българския спорт ни отправя своето послание да пазим всичко от богатството, което са ни завещали Швейцарските учители, за да утвърждаваме своето достойно място сред цивилизованите народи, както ни учеше Апостола на Свободата Васил Левски.
Класическите ценности на хуманизма в спорта, които Швейцарските учители споделиха и изградиха в нашето общество са моралния имунитет, който ни дава сили да запазим естествените измерения и особености в личността на спортиста и спортистката в съответствие с фундаменталните закони, традиции и същност на човека.
Ето защо, от перспективата на времето, ние можем да ги определим като Апостолите на спортната култура в България, които ние уважаваме и се гордеем, защото те ни дадоха пътя и силата на собствените ни способности и творчески сили.
